Пирин

Име: Пирин
Категория: Планини
Местоположение: Югозападна България

Пирин е втората по височина планина в България след Рила (2925 м), а в рамките на Европа заема шесто място. Площта му е 2585 квадратни километра, тоест той е сравнително компактна малка планина, което се потвърждава и от голямата му средна височина – 1033 метра. Пирин е разположен в югозападния ъгъл на страната между долините на реките Струма и Места, между 41,2 и 41,9 градуса сев. ширина. На север граница с Рила е седловината Предел (1142 м), а на юг – Парилската седловина (1170 м), която отделя Пирин от планината Славянка. Разстоянието между тези две точки по права линия е 60 км, а посоката – от северозапад на югоизток. Максималната широчина на Пирин в перпендикулярна посока е 40 километра (от град Сандански до село Обидим). На изток от него е разположена планината Родопи, а на запад – Влахината, Малешевската и Огражданската планина. В полите му са оформени и няколко полета като Разложкото, Гоцеделчевското и Петричко-Санданското.

Пирин е много водна планина. Тя дава началото на голям брой реки, които принадлежат към водосборните басейни на Струма и Места. Те са сравнително къси, буйни и пълноводни, с голям наклон, поради което по тях се образуват множество скокове и бързеи. Има само един по-изявен водопад – Попинолъшкият, който е висок 12 м. Вододелът между тези два водосборни басейна минава по централното пиринско било.
По-важни реки, които се вливат в Места, са:
– Изток, която тече през Разложкото поле и в нея се вливат Глазне (формирана от реките Бъндерица и Демяница), Бялата река и др.
– Плешка река, чийто приток е Дисилица и която минава през село Добринище
– Безбожка река
– река Ретиже, която тръгва от Поповото езеро – реките Каменица, Брезница и Корпица

Най-голямото водно богатство на Пирин са красивите езера. На брой 176, те имат ледников произход, разположени са в малки и големи циркуси. Поради този си произход те са сравнително дълбоки, бистри, а поради височината – много студени. От високопланинските езера в България най-голямото пиринско езеро – Поповото е едва на четвърто място по големина след Смрадливото, Долното Рибно и Близнака в Рила. Освен това Поповото езеро е и най-дълбокото в Пирин, но остава на второ място след Окото в Рила. Пирин е на първо място само по най-високо езеро – Горното Полежанско (2710 м), разположено на един метър по-високо от Леденото под връх Мусала.

Най-големите и важни езерни групи са:

Попови езера – 11
Кременски езера – 5
Бъндеришки езера – 16 (заедно с Муратовите езера)
Василашки езера – 12 (заедно с Тодорините езера)
Валявишки езера – 10
Чаирски езера – 10
Влахини езера – 5
Малокаменишки езера – 20 (но от тях някои пресъхват)
Превалски езера – 4
Башлийски езера – 4
Типицки езера – 3
Има и много отделни езера,които не са част от езерни групи – Безбожкото, Даутовото, Синанишкото и други.

Пирин е извънредно богат на растения и животни. До момента са установени около 1300 вида висши растения, което е 1/3 от всичките познати в България, 320 вида мъхове и няколко стотин вида водорасли. Висок е процентът на локалните ендемити – растения, които се срещат само в Пирин. Те са 18 на брой – пирински мак, пиринска ливадина, пиринска мащерка, давидов лопен и др. Много ог тези растения са редки и защитени, но най-вече познатият на всички еделвайс, който се среща най-вече по Джамджиевите скали под Вихрен. Растителността е вертикално зонирана в три височинни пояса – горски, субалпийски и алпийски. Горският пояс е зает предимно от иглолистни дървета бял и черен бор, мура, ела, смърч и достига приблизително до 2000 м. Оттам нагоре до 2500 м следва субалпийският пояс, в който доминират храстите клек и хвойна, чиито размери намаляват с увеличаването на височината. Накрая идва ред на алпийският пояс, зает от треви, лишеи и мъхове, а на границата между двата в изобилие се среща черната боровинка. По-особена е растителността край водните басейни, където най-често могат да се срещнат представителина рода на острицата. Най-известното дърво в Пирин е Байкушевата мура, носеща името на откривателя си, лесничея Байкушев. Смята се, че тя на възраст над 1300 г., а приблизителните й размери са височина 24 м, диаметър 2,2 м. и обиколка 7,8 м.

Лозенска планина

Име: Лозенска планина
Категория: Планини
Местоположение: Западна България, близо до гр. София

Лозенска планина е малка планина в Западна България. Намира се в непосредствена близост до София и Витоша, южно от Софийското поле. Западната и граница е очертана от Искърският пролом между Панчарево и Пасарел, югозападната – от яз. Искър. В подножието и са разположени селата Лозен, Герман, Долни Пасарел и Габра. От тях към главното било на планината са прокарани туристически маршрути, които в по-вечето случаи се дублират с почвени пътища и козарски пътеки, прокарани в миналото за стопански цели, използващи се и до днес. Най-популярни са маршрутите около вр. Половраг и Панчаревското езеро.

Витоша

Име: Витоша
Категория: Планини
Регион: Югозападен
Местоположение: Западна България, Софийска област

Витоша (стар паралелен вариант Витош) е планина в България. Най-високата й точка е Черни връх (2290 m). Така тя се нарежда на четвърто място по височина в България след Рила, Пирин и Стара планина.

На територията на планината се намира Природен парк Витоша, най-старият на Балканския полуостров. Транспортът от град София се осъществява с автобуси, кабинков лифт Симеоново и седалков лифт Драгалевци. Под Черни връх, в местността Алеко, се намира хижа Щастливеца, наречена така по прякора на Алеко Константинов — Щастливеца. За Златните мостове и Копитото шосето минава през Бояна. Оттам може да се стигне и до красивия Боянски водопад.

В планината има добри условия за зимни спортове — ски, сноуборд, шейни и други, като сред най-известните писти са Стената, Синя писта, Зелена писта, Лалето (най-дългата), Заек и Ветровала. Работят няколко ски лифта и съоръжения — Романски седалков лифт (започва от Алеко и стига до подножието на Черни връх); има влек тип „котвичка“, който стига до Черни връх; Заек (влек тип „паничка“, който следва писта Стената); Лалето (3-местен седалков лифт, който следва писта Лалето) и други.

Планината е сред Стоте национални туристически обекта със своя първенец – Черни връх. Печатът е в трапезарията на станцията. Един от най-известните туристически маршрути на Витоша започва от местността Златните мостове, където има и много хижи и малки хотели.

Природен парк Витоша е първия парк обявен на Балканския полуостров. Витоша се намира между Стара планина и Рило-Родопския масив и е единствената купеста планина в България. Билото на планината се образува oт разположените близо един до друг върхове Черни връх и Резньовете.

Заедно със самия парк е създаден резерват Бистришко бранище, който се намира на територията на парка. Този резерват по-късно получава статут на биосферен резерват и е един от 16-те резервата от мрежата на биосферните резервати в България. По-късно е създаден и втори резерват в парка – Торфено бранище

Витоша се намира в непосредствена близост да столицата на Република България – София. Вследствие на това планината се е променила повече, от колкото другите български планини. През последните 500 години човека е повлиял значително на планината, основно изсичайки вековните гори, голяма част от които в момента претърпяват и естествен природен катаклизъм с характер на епидемия.

Във Витоша има голям брой малки водни източници, но единствената голяма река, която извира от планината е река Струма, която се влива в Бяло/Егейско море. Размерите и границите на парка са се променяли многократно след неговото създаване и в момента територията му е около 26 600 хектара. От тази площ близо 24 000 хектара са заети от горския фонд на Витоша.

Заедно с обявяването на националния парк са обявении двата резервата – Бистришко бранище и Торфено бранище. В парка се намира и Боянския водопад, който е най високият на територията на планината.
На територията на парка се намира също и Драгалевския манастир, който има голямо историческо значение.

Беласица

Име: Беласица
Категория: Планини
Регион: Югозападен регион на България
Местоположение: Югозападна България

Беласица е планина в югозападната част на България. Тя е част от Осоговско-Беласишката планинска група. Понастоящем е поделена между Гърция (около 50%), Република Македония (около 30%) и България (около 20%). Общата площ на планината е 670 кв км.

Беласица се простира по посока изток-запад. Дължината и е 63 км, а средната ширина 7-9 км. На север Беласица граничи с долината на река Струмешница, на изток с Рупелското дефиле, на юг със Серското поле и на запад с Костуринската седловина.

Най-високата и точка е връх Радомир (2029 m). Други високи върхове в Беласица са: Конгур или Голям Конгур (1952), Дебело бърдо (1951), Лозен (1898) и Тумба (1885), при който се събират границите на държавите България, Гърция и Република Македония. От всички върхове на билото се откриват чудесни панорамни гледки.

Северното подножие на планината, известно с името Подгорие е оформено от дебели наносни пластове, които задържат обилни водни запаси. В полите на Беласица са разположени редица села.

Югозападно от Петрич на площ от 1312 хектара е разположен резерват Конгура в който са запазени естествени екосистеми от бук и питомен кестен.

През последните няколко години от почти непозната планина, Беласица се превърна в една от предпочитаните дестинации за пешоходен туризъм.